Чудех се какво „резюме“ да сложа, за да опиша книгата си… Ами — трябва да минеш през болката, за да я разбереш. Не знам какво точно да обясня, освен че бях останал сам. Сам с мислите си. А те имаха глас. Не чувах нищо около себе си. Исках да изкрещя. Но нали не трябва да показваш слабост „Трябва да бъдеш силен“, казват. Глупости! Как да бъда силен, когато целият ми свят се срути? Как? Допуснах болката. Не можех да ставам с дни от леглото. Плачех… Допуснах я. Позволих ѝ да ме боли. И в един момент — спря. Болката ме беше счупила. Не остана нищо от мен. Празнота. И точно тогава започнах отново. Да градя. Тухла по тухла, част по част — изградих себе си наново. Но този път… болката не може да ме докосне.